Помагачът Стоян Колев, с прякор Левски, е признат за виновен и получи 18

Помагачът Стоян Колев, с прякор Левски, е признат  за отговорен и получи 18 година затвор. Осъдените би трябвало да платят 700 хиляди лв. компенсации на околните на убития. Върховните магистрати потвърдиха оправдателните присъди на другите двама, които в началото също бяха подсъдими – частния правосъден реализатор Галин Костов и Нено Стоянов.

Между кориците на делото Нено Стоянов е освен водач на Станислав Михайлов, който пък е някогашен началник на Агенцията за държавни вземания (АДВ), само че и като прикрит негов прокурист при покупко-продажба на парцели, участия в търгове и управление на предприятия.

Михайлов съумява да напусне страната месеци след убийството и към този момент 14 година е в неопределеност. Той се търси с европейска заповед за арест, а делата против него се гледат задочно.

Галин Костов пък изненадващо е оневинен на първа инстанция в Бургаския областен съд.

“Осъдените сме ние! 15 години тези протакаха съзнателно процеса. Някои избягаха, други бяха оправдани. Ние направихме всичко по силите си. Истината е, че никой и нищо не може да върне сина ми ”, сподели пред “24 часа ” майката на жертвата Милка Стоянова.

През юни 2014 година идва първият потрес за околните на убития Стоян, похитен пред дома си в Бургас на 5 март 2008-а и убит в гората край Обзор. Делото претърпява непредвиден поврат, когато доайенът измежду бургаските магистрати Захарин Захариев оправдава трима – посочените за подбудители Станислав Михайлов и Галин Костов и обвинявания в помагачество Нено Стоянов.

За отговорни са приети единствено Стоян Колев като подстрекател и Стоян Петров като физически палач. Двамата получават по 18 година затвор.

През 2015 година има нови присъди – някогашният началник на АДВ Станислав Михайлов е наказан на 20 година затвор, толкоз получава и убиецът Стоян Петров, 17 година е наказването за Нено Стоянов, Галин Костов още веднъж е оневинен.

През годините делото “Гранити ” 5 пъти се връща на окръжната прокуратура в Бургас с претекст, че обвинителният акт е написан в жанр свободен преразказ. После няколко пъти потегля в Бургаския областен съд, връща се, стига и до апелативния.

Накрая всички бургаски магистрати си вършат отвод  и делото се трансферира във Варна, откъдето са и петимата подсъдими. Там през ноември 2018 година апелативният съд произнася присъди: по 20 година затвор за убиеца Стоян Петров и поръчителя Станислав Михайлов, 18 година за медиатора Стоян Колев и оправдателна за помагача Нено Стоянов.

В дългия си път сред правосъдните инстанции делото 3 пъти стига до Върховен касационен съд, който го връща за ново разглеждане. При едно от връщанията обаче и във Варненския апелативен съд не съумяват да образуват съдийски състав.

Така “Гранити ” попада при великотърновските магистрати.

При последното разглеждане във Върховен касационен съд присъдите оспорват всички – и прокуратурата, и околните на убития, които упорстват за доживотни присъди без право на подмяна, в това число и на оправдания Галин Костов. Осъдените упорстват да бъдат оневинени.

Според тричленния състав на Върховен касационен съд обаче претенциите за по-тежка или по-лека наказуемост не могат да бъдат задоволени. Според висшите магистрати изминатият дълъг интервал на наказателното гонене би трябвало да бъде регистриран, само че в тази ситуация има двояко значение.

Наложените санкции за осъществените закононарушения са поначало снизходителни поради тежестта на осъщественото и неговите общественоопасни последствия, както и личността на подсъдимите Стоян Колев и Стоян Петров поради техния отрицателен юридически статус, а за Станислав Михайлов – качеството му на държавен чиновник и уронващ престижа на държавната работа.

Магистратите подчертават на самопризнание  на Стоян Колев, което “съществено е асъдействало за откриване на обективната истина по делото ”. За самопризнание от страна на Колев приказва и един от очевидците Филип Филипов – Смъртта.

“Телефонът на Стоян Колев звънна, той подвигна, след това пребледня. След това сподели: “Сега ми се обадиха, че адашът от Бургас са го оправили. ” Това чул Филипов, до момента в който бил с Колев.

Тялото на Стоянов – по това време огромен търговец на строителни материали, е намерено 9 месеца след похищението. Тогава “24 часа ” първи заяви, че от тялото липсва долната част на единия крайник дружно с обувката

По-късно по време на правосъдния развой излиза наяве, че в бързината убийците заровили жертвата на плитко, като оставили долната част на крайници да стърчи.

Стоян Петров и неговият съизвършител Манол Хаджиев-Индианеца, които отвличат и убиват Стоянов, замаскирали мястото с шума и шубраци, само че след време диви животни се добрали до убития мъж.

Разследващи стигат до лобното място,  откакто до такава степен ги води подсъдимият Стоян Петров – разследван и за други тежки закононарушения. Няколко месеца след изтезанието Манол Хаджиев е премахнат от Недялко Момата, който умира от инфаркт в пандиза.

Като претекст за убийството прокуратурата показва отвод от страна на Стоян Стоянов да закупи терен от 2 дка до базата на компанията си “Гранити ” в Бургас, който импровизирано бил благосъстоятелност на Станислав Михайлов.

Той го притискал за цената и разногласието прераснал в спор. По мотив този парцел е била последната среща на Стоянов минути преди да бъде отвлечен.
Видял се с магистрата Панайот Генков, с който били другари.

Пред арбитър Генков Стоян споделил, че по негова информация Станислав Михайлов е действителният притежател на имота, въпреки че публично се водел на офшорка. Генков му дал мобилния телефон на Михайлов, с цел да беседват.

Двамата се разделили към 19,30 ч. Половин час по-късно Стоянов е отвлечен от двама въоръжени. Натъпкан е в джип и отведен на паркинг в Обзор, където съгласно проверяващи се е срещнал с Галин Костов и Станислав Михайлов. Там обаче съглашение за парцела не било реализирано,  Стоян даже заплашил, че ще подаде сигнал в прокуратурата. По пътя назад към Бургас е убит с патрон в тила.

Другият основен очевидец по делото – Димитър Димитров от Варна, е задържан край дома си през 2009 година по данни, че е трябвало да провежда мократа поръчка.

Двама жители на старозагорския затвор, след това предпазени очевидци, разкриват, че са били наети от Димитров да унищожават Стоян Стоянов. Липсата на претекст по делото е главната теза на отбраната на Галин Костов в лицето на юрист Бранимир Балачев.

Според него абсурдът към парцела наоколо до базата на “Гранити ” не може да е основателна причина за осъществяване на такова закононарушение.

По време на целия развой отбраната на подсъдимите загатва за друга версия, обвързвана със съдружниците на Стоянов – предприемачи от Пловдив. В поддръжка на тезата си юристите акцентират бързото прекачване на дяловете на Стоянов на трето лице – броени дни след изгубването му. Адвокатите загатват и за спор на ползи, свързани с желанията на убития да разшири бизнеса с създаване на терминал за цимент в Бургас.

Бургаски криминалисти признават, че това е била една от работните версии още след изгубването на Стоянов, само че не са се събрали доказателства в нейна поддръжка.

От своя страна в последното си решение Върховен касационен съд приема, че по безспорен метод е потвърдена подбудителската роля на Станислав Михайлов, който посредством посредничеството на Стоян Колев стимулира директните причинители Стоян Петров и Манол Хаджиев да извършат отвличането на Стоян Стоянов и последвалото ликвидиране.

Най-тежко е за родителите на жертвата Милка и Господин Стоянови, които участват на всяко правосъдно съвещание и слушат ужасяващи детайлности за гибелта на сина си.

Бащата на Стоян издъхва през 2015 година, обезверен от трите оправдателни присъди.

Когато синът му е похитен, неговият наследник Герман таман се стяга за първи клас. Момчето остава кръговиден сирак, защото майка му е умряла няколко години преди убийството в резултат на тежко заболяване.

Дъщеричката на Стоян, която ражда приятелката му Мария, по този начин и не вижда татко си, само че носи неговото име. Когато предприемачът е отвлечен, Мария е бременна в шестия месец. В негова памет я кръщава Стеяна.

24chasa.bg